Платформата „Бохемска София“ се създаде с цел да се популяризира историята на София. Това каза основателят на проекта Виктор Топалов, цитиран от Дарик.
За трите години, в които съществува, „Бохемска София“ е провела повече от 200 виртуални и физическия събития, повече от 100 включвания на живо, повече от 50 пешеходни обиколки, разказа той.
Най-интересният период в развитието на столицата според него е периодът преди Освобождението. София винаги е била възприемана като град с голям потенциал, подчерта той. Тя е географски център на българските земи, въпреки че Пловдив е бил далеч по-развит по това време.
От периода преди Освобождението в града днес са останали по-малко от десет сгради – най-емблематичните. Това са сградите на джамията, на Археологическия институт с музей към БАН, църквата „Света София“, ротондата „Свети Георги“.
„За конака също може малко да се поспори, тъй като настоящата сграда на двореца е преправеният конак, който започва да се строи 1873 и вероятно е завършен през 1875 г.
Може би една по-малко известна сграда, вероятно единствената жилищна сграда, останала от преди Освобождението, се намира в квартал „Бенковски“ на ул. „Веле Митров“ №8. Това е домът на Веле Митров, в чийто дом Васил Левски създава революционен комитет. Тя днес приютява музей на Васил Левски“, разказа Виктор Топалов.
Бомбардировките над столицата през Втората световна война са разрушили архитектурния облик на днешното Ларго. „Това е била наистина голяма загуба, но за тази част на града има много снимки и е наша отговорност и наша задача да разкажем за това минало, за това, че там са се намирали толкова емблематични места, които са загубени, но не трябва да бъдат загубени и в нашата памет за града“, подчерта Виктор Топалов.
Той разказа, че в момента работи и по изследване на историята на квартал „Люлин“, където е израсъл. „В момента там живеят много достойни хора, с които заедно се опитваме да възродим културния живот в квартала. През 80-те години знаем, че има няколко кина, няколко културни институции.
За съжаление, след 1989 г. интересът към „Люлин“ силно намалява и така се налага днес да възродим едни неща, правени преди 40 години. Интересното е, че днес ние с моите колеги от Историческа работилница „Люлин“ се опитваме да направим същите неща 40 години по-късно. От една страна е тъжно и жалко, от друга страна виждаме обаче, че това са нещата, от които има нужда един квартал, и се надявам да ги продължим“, обясни той.
